Историята на хип хоп музиката

Историята на хип хоп музиката започва през 70-те години и продължава до днес.

Корени на хип хопа
Корените на хип хопа са в Западно-Африканската и Африкано-Американската музика,като популярното през 70-те „dance hall reggae” (такива имена ги пиша на английски без да се опитвам да ги превеждам бел.а.). Трябва да се има впредвид приноса на африканската култура в лицето на The Last Poets, Jalal Mansur Nuriddin, и Gil Scott-Heron, чийто джазови и поетични творби разкриват културата през 60-те години на ХХ век. Също така е имало и устни традиций, които са оказвали влияние върху корените на културата.

Old school hip hop (Early 70's–1986)
Old school хип хопа е първият тип хип хоп, който произлиза от квартални партита през 70-те и 80-те. Започва през 70-те в Ню Йорк с настъпването на ди-джейнга в лицето на DJ Kool Herc и Grandmaster Flash. Това довежда до промяната на звученото в по-танцувално. Ерата на old school-а завършва и започва „златния век” с появата на Run D.M.C. и техния албум Raising Hell през 1986.

Произход
В началото на 70-те много „черни” радио станции започват да пускат диско музика. Появява се вълна от недоволствие, срещу тази стъпка, от страна на много Африко-Американски общества. Хип хопът се издига през 70-те от кварталните партита в Ню Йорк. На тези популярни партита се пускало предимно funk, disco и soul. Първите ди-джей на партитата постепенно осъзнали, че песента е най-танцувалната и приятна част и я разширявали, използвайки аудио миксери и плочи. По това време тази техника била популярна в Ямайка и била позната като dub music. Разпространила се чрез имиграционните общества в Ню Йорк, особено чрез „кръстника на хип хопа”- DJ Kool Herc. Използването на този метод по-късно довело до развитието на миксирането и „scratching techniques” и появата на ремиксите.

Докато хип хоп общността растяла, изпълнители започнали да „говорят”(рапират) в синхрон с бийта и били известни като МС-та. Най-ранно успелите са The Herculoids, Coke La Rock и Clark Kent. Постепенно се появили групи от МС-та. Доста често, имало конфликти между бивши членове, като Afrika Bambaataa’s Universal Zulu Nation (в момента международна организация). The Herculoids и други изпълнители се фокусирали върху това да станат по-известни сред аудиторията. Ранните хип хоп групи често рапирали с часове, включвайки импровизация, четири степенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Пример- "one, two, three, y'all, to the beat, y'all".

По-късно МС-тата започнали да влагат повече импровизация и разнообразие в римите си, включвайки такива на сексуална или порнографска тематика, с цел да се отличат от другите и да забавляват публиката. Ранният рап включвал опростени лирики от Африко-Американската култура.

През ранните периоди на 70-те години b-boying, по-известно като breaking, добило популярност по кварталните партита, като брейкърите (момчета или момичета) излизали пред групата и танцували в собствен стил. Стилът бил показан за пръв път пред широката публика във филма Beat Street. По въпроса кой пръв е популяризирал брейкинга може да се спори доста.

Golden age hip hop (1986–1992)
„Златният век” на хип хопа започнал с популяризирането на Run-D.M.C. и техния албум Raising In Hell и завършва с появата на G-Funk през 1992. Основите на периода отново са положени в Ню Йорк и в него са включени рапъри и групи, които доразвили „играта на думи” и дикцията на рапа. През този период Def Jam Recordings стават първия независим хип хоп лейбъл.

Нови стилове
С популяризирането на хип хопа се появили много нови стилове и подстилове. Хип хопът бил комбиниран с рок, реге, техно и други музикални стилове, актуални през този период. През 80-те години на ХХ век първата женска рап група Salt-N-Pepa се появила на сцената със сингъла „The Show Stoppa” през 1985.

Rapcore
Сътрудничеството на Run-D.M.C с хард-рок групата Aerosmith в песента "Walk This Way" е ранен пример за сливането на рапа и рока. Популярният клип към песента е първия рап клип пускан по MTV и е считан за класика. Съвместната песен е и първата рап песен в топ 5 на The Billboard Hot 100.
През 1987 Beastie Boys с албума си Licensed to Ill първи завземат челната класация. Това е техния дебютен албум за Def Jam Recordings. Албумът комбинира рок и рап музика и включвал семпли на Black Sabbath и Led Zeppelin. През 1989 групата издава Paul's Boutique, в който семплите за използвани по доста интересни начини. Те показват, че семплирането е доста важна част от направата на бийта. Тази тенденция оказва влияние върху музиката и до ден днешен.
De La Soul’s издават 3 Feet High and Rising през същата година. Също като Paul's Boutique албумът наблагя на семплирането и жъне големи успехи. Посланията в тавата, лекия хумор и появата на джаз-рапа са неща, които ще определят стандарта за всички следващи рап албуми.

Latin Hip Hop
Хип хопът винаги е имал неразделва връзка с латино-обществата в Ню Йорк Сити и скоро хип хопът се разпространил в латино средите. Първият латино ди-джей е DJ Disco Wiz. Счита се, че първият латино-албум е Disco Dreams на The Mean Machine. Лириките включват испански и английски език. Mellow Man Ace е считан за „кръстника” на латино-рапа и е първият латино изпълнител, чийто сингъл достига платинен статус- "Mentirosa”. Kid Frost, Cypress Hill ("Insane in the Brain"), Gerardo ("Rico Suave") и Big Pun са изпълнители, които популяризират латино хип хопа в Америка. Латино-американските страни като Мексико, Куба и Доминиканската Република създават свои популярни сцени.(това няма много смисъл, ама друго значение на scenes не се връзва съвсем... бел.а.). По-интересната част от латино-рапа включва „freestyle” музиката. Популярни изпълнители са the Cover Girls, Stevie B., Shannon, Expose, and Lisa Lisa & The Cult Jam.

Еlectro
Докато Run-D.M.C. полагали основите на хип хопа на източното крайбрежие, се появява една от първите електро песни-"Planet Rock" (Afrika Bambaataa). Базирана на семпъл на немската електронна група Kraftwerk (Trans-Europe Express), -"Planet Rock" стимулира не толкова известни групи от Ню Джърси и Ню Йорк да създават електронна музика. Този стил силно въздейства на техното и хаус музиката.

Miami Bass
Друг важен стил в хип хопа е Miami Bass популяризиран от 2 Live Crew, J.J. Fad, DJ Magic Mike, and DJ Laz. Музиката е характерна с тежки, басови бийтове и текстове със сексуална тематика. Стилът е считан като ренесансен, тъй като елементите му са били използвани в бразилска музика.

Политизиране
Ice-T е считан за „политически” рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл "Killers”, издаден през 1984. През 1988 Public Enemy издават It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back, който изцяло е фокусиран върху политиката. През същата година Boogie Down Productions изкарва на пазара By All Means Necessary, който затвърждава политическото присъствие в хип хоп музиката. Междувременно Public Enemy's Bomb Squad production team (нема как да го преведа бел.а.) експериментира в нов вид семплиране, което е използвано в It Takes A Nation Of Millions To Hold Us Back и Fear of a Black Planet. През същата година дуото DJ Jazzy Jeff and the Fresh Prince (Will Smith) печели първата рап Грами награда.
През 1988 и 1989 изпълнители от Native Tongues Posse издават първия рап албум, фокусиран върху социални теми, като са включени джазови семпли и албумът е силно повлиян от Zulu Nation на Afrika Bambaataaa. Този проект проправя път за The Low End Theory на A Tribe Called Quest, който е считан за най-добрия джаз-рап албум, ако не и за един от най-добрите хип хоп албуми.

Modern era (1992-1998)

Gangsta rap
Песента на Ice-T "6n' Da Mornin'" (1986) е един от първите световно известни West Coast hip hop сингъли и често е считан за началото на генгста рапа. През 1988, рап групата NWA издава албума Straight Outta Compton. Албума помага за популяризирането на генгста рапа като стил и следователно той става изключително популярен от 90-те години до днес. Той също повлиява на доста изпълнители, сред които Mobb Deep and Tupac Shakur.
През 90-те години на ХХ век генгста рапа става популярен най-вече чрез албума на Др.Дре-The Chronic. Албумът основава стил наречен G-Funk, който се осланя на семпли от 70-те и „провлачени рими”. Съвсем скоро G-Funk-а започва да доминира на Западното крайбрежие (West Coast). Въпреки че стилът на Дре е най-популярния през 90-те, изпълнителите от Ню Йорк не изчезват и остават част от индустрията.
Също така пред 90-те на запад творил и легендата Tupac Shakur. Той се издигнал със синглите I Get Around и Keep Ya Head Up. Най-запомнящите се негови албуми от това време са Me Against The World и All Eyez On Me. Трагичната му смърт, заедно с тази на Notorious BIG, възпира развитието на хип хопа за кратко и идва да покаже, че насилието няма място в хип хоп музиката.

Hardcore Hip Hop
През 90-те, звученето от Ню Йорк и източното крайбрежие става все по-тежко и мрачно, като това се отразява и на лириките.
Изпълнители от късния период на 80-те като EPMD, Eric B и Rakim предоставят разнообразие от тежки бийтове и „тежки” текстове. Public Enemy също повлияват на по-тежкия саунд на хип хопа по това време. EPMD основават групата Def Squad, която включва Redman. Криминалните елементи също стават популярни и изпълнителите ги включват в песните си, повлияни от ранния генстга рап (Boogie Down Productions, Ice T, and Schoolly D). Докато тези ранни промени в стила само загатват за това, което следва, рапът се изменя, доста от успешното звучене на МС-та като MC Hammer, към нещо по-грубо и „неприлично”.
(Следва частта, която ни интересува най-много ))
1993 е годината на масови промени. Wu-Tang Clan издават техния дебютен албум Enter the Wu-Tang (36 Chambers). Този албум, заедно с албума на Black Moon Enta Da Stage и албума на Onyx-Bacdafucup, разпространява решителен, тъмен и жесток саунд, който оказва влияние върху групи и изпълнители като Mobb Deep и Notorious BIG и за кратко ще стане основен стил, типичен за Ню Йоркската рап сцена. Членовете на Клана доминират рап средите през първата половина на 90-те с продукции като Liquid Swords и Only Built 4 Cuban Linx.
Вниманието върху Ню Йорк отново бива приковано от дебютните албуми на Nas и Notorious BIG-Illmatic и Ready to Die. Тези албуми стават образци за МС-тата, които изкат да се доближат до това високо ниво на hardcore рапа. Членовете на Wu-Tang Clan също издават солови продукции-Raekwon (Only Built 4 Cuban Linx...), Ghostface Killah (Ironman), Method Man (Tical), GZA (Liquid Swords). Излизат и албуми на DMX, Big Pun, Jay-Z... Текстовете вече са насочени към оръжия, наркотици, секс и пари и продукциите придобиват по-лъскав облик приближавайки се към mainstream-а.
Внезапната поява на Ню Йорк като водещ хип хоп център през 90-те увеличава напрежението между Изтока и Запада и водещите лейбъли от двете крайбрежия. Затова продажбите на албуми се превърщат в нещо като съревнование между отделните изпълнители, като враждата се засилва след стрелбата срещу Tupac Shakur през 1994, за която той обвинява Notorious BIG и неговата звукозаписна компания Bad Boy Entertainment. Дисовете между МС-тата (Hit Em’ Up на 2Pac срещу Биги, най-вече) засилва напрежението и се стига до смъртата и на двамата-2Pac през 1996, Notorious BIG-6 месеца по-късно.
Когато 2Pac умира, повечето изпълнители от лейбъла Death Row напускат и се насочват към mainstream звученето. Примери са Daz и Snoop Dogg, които подписват договори с компании от Юг. Dr. Dre пък основава свой лейбъл с името Aftermath Entertainment, и той започва работа с изпълнители от източното крайбрежие-Nas и The Firm. Успехът на изпълнители като Puff Daddy идва да покаже, че звученето на хип хопа се измества към по-танцувално и вече го няма типичния „остър” стил. Тази променя се счита, от други рапъри, като начин да се изкарат повече пари от аудиторията, която е доста по-голяма след измененията в звученето.

"Bling" era (1998-Present)
През края на 90-те Южното крайбрежие набира популярност, чрез изпълнители като OutKast. Стилът продължава да се изменя към по-комерсиално звучене, като хип хопът се смесва със soul музиката.
Появата на Big Pun на хип хоп сцената през 1998 идва да утвърда тезата, че mainstream-а не трябва да е основна част в хип хоп музиката. До смъртта си през 2000, рапърът си е извоювал славата на талантлив изпълнител, който не се влияе от модерните тенденции.
През 1999 Дре изкарва на пазара втория си албум 2001, който се появява след дълго и нетърпеливо чакане от публиката. Пилотния сингъл Forgot About Dre с Еминем и последвалото Up In Smoke турне, възвръща позициите на лейбъла на Дре-Aftermath. По същото време Еминем издава The Slim Shady LP, който се доближава до звученето и стилът, за който загатва Еминем във Forgot About Dre. Следователно албумът продава милиони копия по целия свят. Последвалите албуми на Ем му създават доста бели фенове и така, самата хип хоп музика става популярна сред бялата раса.
През 2001 се заформя вражда между Nas и Jay-Z, които по това време са най-популярните изпълнители в жанра. Публиката се разделя и застава зад единия от двамата изпълнителя, като това се отрязава върху продажбите на техните албуми, които са огромни.(Става въпрос за Stillmatic and The Blueprint).
Еминем затвърждава позициите си след като спечелва Оскар за „Най-добра песен” за сингъла Lose Yourself,който е от саундтрака на филма му 8 Mile. Саундтрака също печели доста почитатели и включва първия сингъл на протежето на Еминем-50 Cent-Wanksta (еми и до него стигнахме....бел.а.).
През 2003 50 Cent издава дебютния си албум Get Rich or Die Tryin’. Той продава милиони копия и дава на него и групата му, G-Unit, аудитория основно от тийнейджъри, като също така затвърждава позициите им като едни от най-продаваните изпълнители на Interscope Records.
През 2005 на сцената се появява The Game с дебютния му албум The Documentary, който връща светлините на прожекторите върху Западното крайбрежие и LA, след години на доминация от страна на Изтока и Юга. По същото време Raekwon обявява работата по продължението на култовия Only Built 4 Cuban Linx , който се очаква с огромен интерес. През същата година Тексаския рапър Chamillionaire изкарва на пазара албума си The Sound Of Revenge, който разширява успеха на вече популярния Южен хип хоп саунд.
Досега през 2006 (предполагам, че статията е писана 2006, затова е така бел.а.) Ghostface Killah е издал седмия си албум, DMX-шестия, Kanye West-втория, появяват се и албуми на легендите Ice Cube и Busta Rhymes. Става ясно, че и Др. Дре планира да издаде Detox през 2007.
Междувременно Jay-Z се завръща на сцената, след като беше обявил, че се отказва, с албума Kingdome Come. Nas също изкарва продукция-Hip Hop Is Dead.

Биография на Soop Dogg

Със формирането на gangsta рапа през 90-те години, Snoop Dogg прекосява линиите между реалността и художествената проза. Представен на музикалния свят от продуцента и рапър Dr. Dre в албума The Chronic, Snoop Dogg бързо става известен в рап света, предимно заради провлечения му, лаконичен стил на рапиране а също така и защото насилието впито в лириките му изглежда реално, особено след като бе арестуван по обвинения в съучастничество в убийство. Ареста със сигурност засили мита му, и спомогна дебютния му албум от 1993 Doggystyle да стане първия дебютен хип-хоп албум в историята който дебютира под номер едно. Въпреки това обаче в дългосрочен план този албум попречи на кариерата му. Snoop трябваше да се бори срещу обвиненията на прокуратурата през 1994 и 1995 година, и въпреки че обвиненията в крайна сметка паднаха, това попречи на устрема на кариерата му. The Doggfather, неговия втори албум, бе издаден едва през Ноември 1996 година, а по онова време ерата на gangsta рапа отминаваше. Албума постигна едвам наполовина от продажбите в сравнение с предишния, което означаваше че Snoop все още е звезда, но вече няма влиянието от преди две години.

С истинско име Calvin Broadus, роден на 20 Октомври 1972 година, Snoop Dogg е израснал в Long Beach, Калифорния, където често имал проблеми със закона. Не дълго след завършване на гимназията той е арестуван за притежание на кокаин, с което започва тригодишен период през който постоянно е задържан в ареста. Успява да се измъкне от престъпния живот посредством музиката. Snoop започва да записва парчета в домашни условия заедно с приятеля си Warren G, който по случайност е доведен брат на самия Dr. Dre от N.W.A. Warren G дава демо запис на Dre, който сравнително се е впечатлил от стила на Snoop и започва да си сътрудничи с него.

Когато Dre решава да направи своя първи опит за солова кариера през 1992 година с музиката към филма Deep Cover, той ангажира Snoop да рапира заедно с него. След “Deep Cover” започва шумотевица около Snoop, която ескалира в истинска мания когато Dre издава своя дебютен албум, The Chronic, посредством лейбъла Death Row Records в края на 1992 година. Snoop участва в албум също толкова колкото и Dre, и неговите провлечени вокали са също толкова важни за успеха на албума колкото и P-Funk басовите ритми. Синглите от проекта "Nuthin' But a 'G' Thang" и "Dre Day," в които засилено участва и Snoop, са в класацията Топ 10 за поп crossover хитове през пролетта на 1993, подготвяйки сцената за дългоочаквания дебютен албум на Snoop Dogg носещ заглавието Doggystyle. Докато записва албума заедно с Dre през Август, Snoop е арестуван във връзка със стрелба от движещ се автомобил в резултат на която бил убит Phillip Woldermarian. Според обвиненията, телохранителя на рапъра, McKinley Lee, застрелял Woldermarian, докато Snoop шофирал колата; рапъра заявил че било самозащита, и твърдял че жертвата го предизвикала. След представление по време на музикалните награди на MTV през Септември 1993, той се предава на властите.

След много закъснения най-накрая Doggystyle бива издаден от компанията Death Row през Ноември 1993. Въпреки критици твърдящи че албума е точно копие на The Chronic хитовите сингли "What's My Name?" и "Gin Juice" влизат на челни позиции в класациите в началото на 1994 година. Шумотевицата около рапъра по онова време е голяма поради ареста му а също и заради лириките му, които според някои са изключително пропити с насили и са сексиски. По време на турне в Англия през 1994 година, таблоидите а също и министъра Tory изискали от правителството да изгони рапъра от страната, заради ареста му. Snoop използва случая заснемайки кратък филм базиран на песента от албума Doggystyle, "Murder Was the Case" и издавайки акомпаниращ саундтрак, който дебютира под номер 1 през 1994. по онова време Doggystyle достига четворен платинен статус по продажби.

Snoop прекарва голяма част от 1995 година готвейки се по делото, което в крайна сметка стига до процес в края на 1995. През Февруари 1996 година обвиненията срещу него падат и той започва работа по втория си солов албум, този път без Dre като продуцент. Въпреки всичко, The Doggfather най-накрая излиза през Ноември 1996. Албума е посрещнат със смесени критики, и в крайна сметка се продаде добре, но не успя да генерира големи хитове подобно на предишния му албум. От части причината за скромния успех на албума е че Snoop се отказа от gangsta рапа. 2Pac, който стана приятел със Snoop през 1996 година е убит седмици преди излизането на The Doggfather, а Dre напуска лейбъла Death Row и го оставя в ръцете на Suge Knight, който е обвинен в контрабанда в края на 1996 година. В последствие шума около втория албум утихва, отбелязвайки продажби от два милиона диска, което е разочарование за суперзвездата.

Вероятно усещайки че нещо не е наред, Snoop започва да променя публичния си имидж, отдалечавайки се от gangsta корените си и отправяйки се към по-спокойни лирическа естетика. Той също така започва да си сътрудничи и с рок обществото, пеейки на турнето на Lollapalooza през 1997 година и говорейки за две отделни колаборации с Beck и Marilyn Manson. Соловия албум Da Game Is to Be Sold Not to Be Told бележи началото на ерата на Snoop Dogg в лейбъла на Master P, No Limit Records. Една година след него излиза и албума No Limit Top Dogg, а след още една година и Dead Man Walkin' (2000 година). Същата година издава и албума Tha Last Meal през Декември. Честото издаване на албуми се отразява и във разнообразието на различни музикални качества между отделните албуми, но до края на века, Snoop Dogg вече е станал феномен в музикалната индустрия, така че едва ли не албумите остават на по-заден план за сметка на самата личност стояща зад тях. През 2001 година се появява автобиография, последвана от поредица от филмови роли в киното. В края на 2002 година, Snoop издава първия си албум за лейбъла Capitol, Paid tha Cost to Be da Bo$. След това през 2004 година отново сменя звукозаписната компания и издава RG (Rhythm Gangsta): The Masterpiece за лейбъла Geffen. Хитовия албум е последван година по-късно и от Welcome to tha Chuuch: Da Album, колекция от парчета от поредицата mixtape записи Welcome to the Chuuch.

Биография на D-12

D12 или The Dirty Dozen, е американска рап-група от Детройт, Мичиган, чиито албуми - Devil’s Night от 2001 и D12 World от 2004 достигат върховете на американските и английските класации. D12 е сформирана през 1990, но попада в светлините на прожекторите на хип-хопа едва, когато техният най-изявен член, Eminem, постига световна слава и признание. D12 представляват сила на ъндърграунд рап сцената няколко години преди това.

D12 е сформирана през 1990г. от Proof, който кани местни детройтски рапъри като Bizarre, Eminem и други, но някои които напускат бандата преди да е постигнала успех - Eye Kyu, Killa Hawk и Fuzz.
Някои от членовете на групата започват се издигат в йерархията на хип-хопа в края на 90-те години. Bizarre започва да се нарича Inner City Entertainment’s Flava of the Week. Той издава албум, озаглавен Attack of the Weirdos и става член на Tha Outsidaz, заедно с Eminem и Rah Digga. Proof печели състезание за freestyling, организирано от The Source през 1998г. Eminem, известен като Slim Shady, постига голям успех като солов изпълнител. Той записва самостоятелен албум - The Slim Shady EP през 1997, който привлича вниманието на известния рап-продуцент Dr. Dre и на изпълнителния директор на Interscope - Jimmy Iovine. Скоро след това той подписва договор с Aftermath/Interscope и издава своя знаменит албум The Slim Shady LP през 1999г., който става 4 пъти платинен в САЩ.
Успехът на Eminem убеждава Proof да установи D12 на по-постоянна база в началото на 1999г. Освен Eminem и Bizarre, той поканва Kuniva, Kon Artis и Bugz да се присъединят към групата. Kuniva и Kon Artis преди са били част от Da Brigade. Bugz умира в Детройт на 21.05.1999г. при инцидент с пистолет. Всеки един от членовете на бандата носи татуировка с името на Bugz в негова чест. Парчетата Good Die Young и Bugz 97 от албума D12 World са също посветени на Bugz.
Шестимата членове на D12 подписват договор с Shady Records и Interscope през 1999г. Фактът, че D12 постига своята известност след Eminem, кара много хора да приемат, че другите членове от групата имат по-малка значимост - това разбиране заляга и в концепцията на хитовия сингъл на групата от 2004г. - My Band.

Въпреки популярността на Eminem, D12 настояват, че нямат фронтмен в групата и че Eminem е просто един от членовете. и на изпълнителния директор на Interscope - Jimmy Iovine. Скоро след това той подписва договор с Aftermath/Interscope и издава своя знаменит албум The Slim Shady LP през 1999г., който става 4 пъти платинен в САЩ.


Успехи в класациите

Дебютният им албум, Devil’s Night, е пуснат на музикалния пазар през юни 2001г. Той дебютира под номер 1 в американските и британските класации, достигайки също така върха в канадските. Devil’s Night реализира 4 млн. продажби по целия свят и 2 млн. в САЩ. От този албум са хит-сингъли:

• Purple Hills (първоначално Purple Pills, но радиостанциите отказват да го пускат) влиза в топ 20 на Billboard 100 и става номер 1 в рап-класациите през 2001г., както и номер 2 във Великобритания и Топ 10 в Австралия.
• S**t On You достига Топ 10 във Великобритания и Топ 5 в Канада;
• Fight Music, с участието на Ice T и Fat Joe, достига Топ 20 във Великобритания и Топ 40 в Австралия.

Вторият албум на групата D12 World излиза на 07.04.2004г., като продукция на Dr. Dre, Eminem и Kanye West и с гост-участието на Obie Trice и B-Real. Той дебютира на върха на американските, британските и австралийските класации и под номер 2 в Германия, продавайки се в над половин млн. екземпляра само през първата седмица в САЩ. Първият сингъл - My Band, достига номер 1 в австралийските и американските Топ 40, Топ 5 във Великобритания и Германия и Топ 10 на Billboard.

Членове на групата


През 2005г. D12 се състои от шест члена:

• Eminem - Slim Shady;
• Proof - Dirty Harry;
• Kon Artis - Mr. Denaun Porter;
• Swift - Swiftly McVay;
• Kuniva - Rondell Beene;
• Bizarre - Peter S. Bizarre.

• Jammin Jew с псевдоним Arika
• B-Rit с псевдоним Ritchie Bennet